20. А вие казвате: „Отсъдата на Господа не е справедлива.“ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“
21. В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“
22. Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.
23. И Господ отправи слово към мене:
24. „Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: „Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.“
25. Затова кажи им: „Така говори Господ Бог: „Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната?
26. Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната“?“
27. Кажи им това: „Така казва Господ Бог: „Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума.
28. И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.