15. нечестивецът връща залог, отплаща заграбеното, постъпва според законите за живот, като не върши нищо лошо, той ще живее, няма да умре.
16. Нито един от греховете, с които е съгрешил, няма да му се вмени; той е започнал да постъпва справедливо и праведно, той ще живее.
17. А синовете на твоя народ казват: „Несправедлива е отсъдата на Господа“, когато техният път е неправеден.
18. Когато праведният отстъпи от своята праведност и започне да върши неправда, той ще умре заради това;
19. и когато беззаконникът се отвърне от беззакониетго си и започне да постъпва справедливо и праведно, той ще живее поради това.
20. А вие казвате: „Отсъдата на Господа не е справедлива.“ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“
21. В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“
22. Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.
23. И Господ отправи слово към мене:
24. „Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: „Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.“
25. Затова кажи им: „Така говори Господ Бог: „Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната?
26. Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната“?“
27. Кажи им това: „Така казва Господ Бог: „Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума.
28. И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.
29. Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха“.“
30. „А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: „Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!“
31. И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията.
32. И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват,
33. но когато се сбъдне това – ето то вече се сбъдва, – те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“