9. Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“
10. И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!
11. Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ – независимо дали те слушат, или се въздържат.“
12. Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,
13. и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.
14. Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.
15. И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
16. А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:
17. „Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.
18. Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.