23. Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.
24. И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.
25. А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.
26. И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.
27. Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“