12. Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,
13. и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.
14. Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.
15. И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
16. А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:
17. „Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.
18. Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.
19. Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.
20. И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му.
21. Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“
22. Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“
23. Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.
24. И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.
25. А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.
26. И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.
27. Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“