12. за да узнаете, че Аз съм Господ, защото не постъпвахте според Моите предписания и Моите решения не изпълнявахте. Вместо това постъпвахте според разпоредбите на околните народи“.“
13. И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“
14. И Господ отправи слово към мене:
15. „Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: „Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.“
16. Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Наистина ги прогоних сред народите; и наистина ги разсеях по различни страни. Аз ще стана за тях за малко време светилище по страните, където отидоха“.“
17. Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще ви събера от народите и ще ви прибера от страните, по които бяхте разсеяни. И ще ви дам Израилевата земя.
18. И ще дойдат там и ще изхвърлят от нея всичките отвратителни неща и всичките ѝ мерзости.
19. Тогава ще им дам едно-единствено сърце и ще вложа у тях нов дух. Ще премахна от тяхното тяло каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20. за да постъпват според Моите предписания, да пазят Моите решения и да ги изпълняват. И ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог.
21. А що се отнася до онези, чието сърце следва техните отвратителни неща и мерзости, ще стоваря тяхните постъпки върху техните глави“, казва Господ Бог“.“
22. Тогава херувимите разпериха крилата си и колелата им бяха до тях. И славата на Израилевия Бог се носеше отгоре над тях.
23. И Господнята слава се издигна от средата на града и спря над планината, която е на изток от града.
24. И Духът ме повдигна и ме понесе във видение чрез Божия Дух обратно към Халдея, при откараните в плен. И видението, което видях, се вдигна от мене,
25. и аз предадох на пленниците всичките думи на Господа, които Той ми откри.