7. И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.
8. И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.
9. И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.
10. И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.
11. Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.
12. И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.
13. За тези колела чувах, че се наричат „вихър“.
14. И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто – лице на човек, третото – лице на лъв, и четвъртото – лице на орел.