17. И нека побързат да ни оплачат, та от очите ни да се леят сълзи и от клепачите ни да струи вода.
18. Защото глас на плач се чува от Сион: „Ах, ограбиха ни и сме твърде посрамени, задето трябваше да изоставим земята си, тъй като разрушиха жилищата ни.“
19. „И така, казвам ви, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви да внимава в думите от устата Му! И учете дъщерите си на ридание и всяка от вас своята ближна – на плач,
20. защото смъртта дойде през прозорците ни, влезе в дворците ни, за да посече децата по улиците, а младежите – по площадите.“
21. „Кажи: „Така казва Господ: „Човешки трупове ще паднат като тор по полето, като сноп зад жетваря и няма да има кой да ги събере“.