20. „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам.
21. Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22. Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“
23. О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.