17. „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.
18. Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“
19. „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
20. „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам.
21. Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22. Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“