25. Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.
26. Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.
27. А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?
28. Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.
29. Слушали сме за гордостта на Моав – много е горделив, – за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.
30. Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.
31. Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.
32. Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.
33. Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.
34. Плачът на Хешбон ще се чува до Елале, чак до Яхаз. Писък се надига от Цоар до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим ще пресъхнат.