14. Как казвате: „Силни мъже сме ние и храбри във война“?
15. Моав е разорен и градовете му са превзети, а отбраните му младежи бяха изклани, казва Царят. Господ Вседържител е името Му.
16. Наближава гибелта на Моав и бедствието му бърза много.
17. Съжалете го, всички негови съседи и всички, които знаете неговото име, и казвайте: „Как се строшиха мощният му скиптър и прекрасният му жезъл!“
18. Слез от висината на славата и седни в прах, жителю на Дивон! Защото опустошителят на Моав ще потегли против тебе. Той ще разруши твоите крепости.
19. Застани при пътя и бъди нащрек, жителю на Ароер! Попитай бягащия и спасяващия се и кажи: „Какво стана?“
20. Посрамен е Моав, защото е разорен. Ридайте и викайте! Известете до Арнон, че Моав е опустошен!
21. И съд сполетя равнинната земя – върху Холон и Яхца, и Мофа,
22. Девон, Нево и Бет-Дивлатаим,
23. Кириатаим и Бет-Гамул, и върху Бет-Меон,
24. Кариот, Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
25. Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.
26. Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.
27. А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?
28. Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.
29. Слушали сме за гордостта на Моав – много е горделив, – за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.
30. Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.
31. Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.
32. Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.