13. Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор,
14. така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“
15. Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното:
16. „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме,
17. но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.
18. Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“
19. А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“
20. Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така:
21. „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици – вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня?
22. Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.