22. Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23. Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.
24. Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
25. Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
26. Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
27. Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.
28. Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.