20. Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
21. Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?
22. Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23. Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.
24. Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
25. Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
26. Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
27. Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.
28. Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.
29. От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.
30. А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти.