16. Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.
17. Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.
18. Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“
19. Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
20. Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
21. Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?
22. Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23. Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.
24. Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
25. Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
26. Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
27. Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.
28. Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.
29. От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.