20. Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.
21. Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път – към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.
22. Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши нещо ново на земята: жена ще обгърне с любов своя мъж.“
23. Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Когато променя съдбите им, отново ще казват тези думи в земята на Юдея и в градовете ѝ: „Господ да те благослови, жилище на правдата, свята планина!“
24. И ще населяват Юдея заедно с всичките ѝ градове, земеделци и онези, които ходят със стада.
25. Защото ще дам сила на изнурената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“
26. След това се събудих и размислих – и моят сън ми беше приятен.
27. „Ето идват дни, казва Господ, когато ще засея дома на Израил и Юдея с човешко семе и със семе на добитък.
28. И както следях, за да изкоренявам и съкрушавам, да погубвам и разрушавам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ.
29. В онези дни няма да казват повече: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата им изтръпнаха,
30. но всеки ще умира поради собствената си вина. Всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат“.“
31. „Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом;
32. не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ.