17. Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.
18. Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.
19. Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.
20. Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.
21. Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път – към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.
22. Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши нещо ново на земята: жена ще обгърне с любов своя мъж.“