14. Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!
15. Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много.
16. И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание,
17. задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна.
18. За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“