20. Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.
21. А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза?
22. Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ – казва Господ Бог.
23. Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!
24. Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.
25. Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“
26. Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,
27. които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“