16. за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
17. Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“
18. А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“
19. Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!
20. Трябва ли да се въздава зло за добро? А те копаят яма за живота ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях и да отклоня Твоя гняв от тях!
21. Затова предай децата им на глад и на насилието на меча. Нека жените им да бъдат бездетни и вдовици, нека мъжете им да бъдат поразени със смърт и младежите им нека загинат от меч в битка.
22. Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми.
23. Но Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Не прощавай вината им, да не заличиш греха им пред лицето Си. Нека бъдат повалени пред лицето Ти и действай срещу тях по време на гнева Си!“