8. Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува?
9. Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя!
10. Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“
11. И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ!
12. Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“
13. Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“