12. Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“
13. Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“
14. Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“
15. Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.
16. А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“
17. И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.
18. Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“
19. „Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас.
20. Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.
21. Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас!
22. Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“