1. „Ти ще бъдеш прав, Господи, ако се съдя с Тебе, но все пак ще говоря с Тебе за правосъдието: защо успява пътят на нечестивите? Защо благоденстват всички, постъпващи вероломно?
2. Ти си ги насадил и те пуснаха корен, те растат и дори дават плод. Ти си винаги в устата им, а далече от сърцата им.
3. Но, Господи, Ти ме познаваш, виждаш ме и подлагаш на изпитание сърцето ми. Отлъчи ги като овце за клане и приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
4. Докога ще тъжи страната и ще съхне тревата по цялото поле? Загиват животни и птици поради нечестието на жителите ѝ, защото казват: „Той не вижда нашия край.“
5. Господ отговори: „Ако тичаш с пешаци и те изморяват, как тогава ще се състезаваш с коне? И ако си в безопасност в мирна страна, какво би направил при прииждането на Йордан?
6. Защото, както братята ти, също и бащиният ти дом постъпи вероломно с тебе и викат по тебе високо. Не им вярвай, когато ти говорят любезно.
7. Напуснах Своя дом, отхвърлих Своето наследство, предадох любимката на Своята душа в ръката на неприятелите.
8. Моето наследство е станало за Мене като лъв в гора. То нададе своя глас против Мене – затова го намразих.