9. Само пази себе си и се погрижи за душата си, да не забравиш делата, които са видели твоите очи. Нека те останат в твоето сърце до края на дните ти и напомняй за тях на синовете си и на внуците си!
10. Напомняй им за деня, в който ти стоеше пред Господа, своя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: „Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Своите думи, за да се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот и да учат синовете си на това!“
11. Вие се приближихте и застанахте в подножието на планината; планината гореше в огън до небесата, а навред тъмнина, облаци и мрак.
12. Тогава Господ ви говори изсред огъня. Вие чувахте екот и думи, ала образ не виждахте; чувахте само как думите отекват.