1. Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.
2. Той каза:„Господ дойде от Синай,яви им се от Сеир,възсия от планината Фарани с него бяха хиляди светии;от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
3. Той наистина възлюби народа Си;всичките му светии са в ръцете Ти,паднали на лицата си при Твоите нозе,за да приемат думите Ти.
4. Мойсей ни даде закон,наследство за народа на Яков.
5. И се яви Цар в Йесурун,когато се събраха народните предводителизаедно с племената на Израил.
6. „Да е жив Рувим, да не умира,защото малко са мъжете му!“
7. А за Юда каза това:„Чуй, Господи, гласа на Юдаи го доведи при народа му;бъди десница, която го брани,и му помагай против враговете му!“
8. За Левий каза:„Твоят „Тумим“ и „Урим“е за святия Ти мъж,когото Ти изпита в Масаи с когото Ти се препира при водите на Мерива;
9. който каза за баща си и майка си:„Към тях не гледам“,който не призна своите братя,нито позна синовете си.Защото те, потомците на Левий, съблюдаваха Твоите думии опазиха Твоя завет.
10. Те ще учат Яков на Твоите заповедии Израил – на Твоя закон;ще поставят тамян пред лицето Тии всеизгаряне на жертвеника Ти.