24. Силите им ще сломи гладът,ще бъдат покосени от трескаи от страшна напаст;ще ги хвърля срещу зъбите на хищниции срещу отровата на земните влечуги.
25. На улицата – меч, а в домовете ужасще погубва техните деца,младежа и девицата,кърмачето и стареца.
26. Дори бих казал: ще ги разпръснаи ще излича спомена за тях сред хората,
27. ако не се безпокоях от неприятелската злост –да не би враговете им да си въобразяти да рекат: „Нашата ръка е могъща,а не Господ стори всичко това!“
28. Защото те са народ неразумени нямат разсъдък.
29. О, да бяха разумнида проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30. Как би могъл един да прогони хиляда,а двама да обърнат десет хиляди в бягство,ако Твърдината им не би ги предалаи Господ не би ги изоставил!
31. Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;враговете ни нека сами да отсъдят това!
32. Защото тяхното лозе е от содомската лозаи от гоморските полета;гроздето им е грозде отровно,това са гроздове горчиви.
33. Виното им е змийска отрова,гибелна отрова на пепелянка.
34. Нима това не е скрито у Мене,запечатано в съкровищницата Ми
35. до деня на възмездието и отплатата,когато се подхлъзне кракът им?Защото е близо денят на тяхната гибел,скоро ще видят своята участ.
36. Господ ще съди Своя народи ще се смили над слугите Си,когато види, че силата ги е напусналаи не е останал никой, било роб или свободен.
37. И тогава ще попита: „Къде са боговете им,твърдината, която им беше упование?“