17. Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“
18. Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
19. И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни.
20. Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.
21. Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“
22. Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“
23. Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.
24. И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
25. После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
26. Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.
27. Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
28. Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“