5. А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“
6. А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си.
7. Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели.
8. Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“
9. Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.
10. Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом.