30. А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“
31. Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“
32. От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан.
33. А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек.
34. Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“
35. Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?
36. Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар?
37. Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост?