1. След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници.
2. Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“
3. Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“
4. Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.
5. Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом.
6. И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора.
7. Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души.
8. Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.
9. И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга.
10. Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“
11. Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“