11. Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.
12. Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“
13. И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.
14. Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени и отпочинаха там.
15. А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.
16. В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“
17. А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“
18. Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана.
19. И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“
20. Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“
21. Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“
22. И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
23. А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.