5. Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря.
6. Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби.
7. И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: „Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.“ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“
8. И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“
9. Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“