17. Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен,
18. като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:
19. „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!Как паднаха героите!
20. Не възвестявайте това в Гет,не го разгласявайте по улиците на Аскалон,за да не се радват филистимските дъщери,за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21. Проклети бъдете, планини Гелвуй!Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,нито реколта да има по нивите ви,защото там бяха захвърлени щитовете на героите,щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22. Без кръв от убити,без поразени тела на храбри воинине се е връщал никога назад лъкът на Йонатани мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23. Саул и Йонатан,обични и почитани през живота си бяха те,не се разделиха и в смъртта си.Бяха по-бързи от орли,по-силни от лъвове.
24. Израилеви дъщери, плачете за Саул,който ви обличаше в багреница с украшенияи кичеше със златни накити дрехите ви.
25. Как паднаха в битка най-храбрите!Загина Йонатан върху планините.
26. Жалея за тебе, братко Йонатане –ти ми беше много скъп.Твоята обич за мене беше прекраснакато обич на жена.
27. Ах, как паднаха жертва героите,как погинаха бойните оръжия!“