11. Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.
12. Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч.
13. А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“
14. Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“