17. Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“
18. Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба:
19. „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие!
20. Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми.
21. Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички,
22. и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, –
23. а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник,