14. „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен.
15. Юдеите, които не смятах да удостоя дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливите птици и зверовете, всички тях ще направя равни с атиняните.
16. Светия храм, който преди ограбих, ще украся с разкошни дарове. Ще върна всички свещени съдове и освен тях ще дам многократно повече, а нужните разноски за жертвоприношения ще предоставя от собствените си приходи.
17. Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“
18. Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба:
19. „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие!
20. Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми.
21. Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички,
22. и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, –