8. Филип, като забелязал, че този човек постепенно придобива мощ и често начинанията му завършват с успех, писал до Птолемей, военачалника на Келе-Сирия и Финикия, да окаже помощ на царя в затрудненията му.
9. А Птолемей незабавно избрал Никанор, сина на Патрокъл, един от първите приятели на царя, и го изпратил начело на не по-малко от двадесет хиляди души, различни по народност, за да изтреби целия юдейски род. Придружавал го и военачалникът Горгий, мъж с опит във военните дела.
10. Тогава на Никанор му дошло наум да допълни от продажба на пленените юдеи данъка от две хиляди таланта, които царят дължал на римляните.
11. Той незабавно изпратил вестители в крайморските градове с покана да купят юдеи за роби. Обещал да им доставя по деветдесет пленници за един талант, без да подозира наказанието, което щеше да последва за него от Всемогъщия.
12. Вестта за настъплението на Никанор достигнала до Юдея. И когато той съобщил за появата на войската на онези, които били с него,
13. страхливите и невярващите в Божията справедливост напуснали местата си и се разбягали.
14. Другите пък продавали всичко, останало у тях, и молели Господа да ги избави от нечестивия Никанор, който ги беше продал още преди битката –
15. ако не заради тях, то заради Завета с техните предци и заради това, че ги беше нарекъл със святото Си и славно име.