15. ако не заради тях, то заради Завета с техните предци и заради това, че ги беше нарекъл със святото Си и славно име.
16. Тогава Макавей събрал хората си, шест хиляди души на брой, и започнал да ги увещава да не се боят от враговете и да не изпитват страх от толкова много езичници, защото правото не е на тяхна страна. Те трябва храбро да се сражават
17. и пред очите им винаги да бъдат престъпното високомерие към святото място, безчинствата в опозорения град, а също потъпкването на установените от предците закони.
18. „Защото – казвал той – те се уповават на оръжието и дързостта си, а ние се уповаваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да повали не само тръгналите срещу нас, но и целия свят.“
19. После им разказал за помощта, оказвана на техните предци, например срещу Сенахирим, когато били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20. или за битката във Вавилон срещу галатите – тогава взелите участие били само осем хиляди и още четири хиляди от Македония. Ала когато македонската войска изпаднала в безизходица, тези осем хиляди сразили с помощ от небето сто и двадесет хиляди и взели богата плячка.
21. Така той им вдъхнал смелост и готовност да умрат за законите и отечеството, след което разделил войската на четири части.
22. За предводители на всяка част назначил своите братя Симон, Йосиф и Йонатан, а на всеки от тях предоставил по хиляда и петстотин души.
23. Освен това заповядал на Елеазар да чете свещената книга. После с призив за Божията помощ сам застанал начело на предната част и влязъл в битка с Никанор.
24. И понеже Всемогъщият бил на тяхна страна, избили над девет хиляди от враговете, ранили и осакатили по-голямата част от Никаноровата войска, а всички останали обърнали в бягство.
25. Взели и парите на онези, които били дошли да ги купуват като роби, а след това дълго преследвали бегълците, но трябвало да се върнат поради напредналото време.
26. Този ден бил преди събота и тъкмо затова не продължили да ги преследват.
27. Те само събрали оръжието им, свалили снаряжението от неприятелите и отпразнували съботата с ликуване, благодарност и прослава към Господа, Който в този ден ги спаси и отново прояви към тях Своето милосърдие.
28. А след съботата разпределили плячката – за пострадалите, вдовиците и сираците. Останалото взели за себе си и за своите деца.
29. Когато свършили това, събрали се на обща молитва. Те молели милостивия Господ напълно да се помири със слугите Си.
30. После се сражавали и с войските на Тимотей и Вакхид, като избили повече от двадесет хиляди и успели да завладеят някои от разположените по височините укрепления. Богатата плячка разделили поравно помежду си и между пострадалите, сираците и вдовиците, а също така между старейшините.
31. След като събрали оръжието на убитите, грижливо го подредили на удобни за това места, а останалата плячка занесли в Йерусалим.
32. Убили и Филарх, един от приближените на Тимотей – голям злосторник, причинил много беди на юдеите.
33. А когато празнували победата в своето отечество, те изгорили живи онези, които били запалили свещените врати. Сред тях бил и Калистен, потърсил убежище в малка къща. Така той получил справедливо наказание за безчестието си.
34. Трижди проклетият Никанор, който пък бил довел хиляда търговци, за да им продава юдеите като роби,
35. беше унизен с Божията помощ от онези, които смяташе за нищо. Принуден да свали разкошната си дреха и да се престори на избягал роб, той се добрал сам през вътрешността на страната до Антиохия с единствената утеха, че е загубил само войската си.