15. ако не заради тях, то заради Завета с техните предци и заради това, че ги беше нарекъл със святото Си и славно име.
16. Тогава Макавей събрал хората си, шест хиляди души на брой, и започнал да ги увещава да не се боят от враговете и да не изпитват страх от толкова много езичници, защото правото не е на тяхна страна. Те трябва храбро да се сражават
17. и пред очите им винаги да бъдат престъпното високомерие към святото място, безчинствата в опозорения град, а също потъпкването на установените от предците закони.
18. „Защото – казвал той – те се уповават на оръжието и дързостта си, а ние се уповаваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да повали не само тръгналите срещу нас, но и целия свят.“
19. После им разказал за помощта, оказвана на техните предци, например срещу Сенахирим, когато били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20. или за битката във Вавилон срещу галатите – тогава взелите участие били само осем хиляди и още четири хиляди от Македония. Ала когато македонската войска изпаднала в безизходица, тези осем хиляди сразили с помощ от небето сто и двадесет хиляди и взели богата плячка.
21. Така той им вдъхнал смелост и готовност да умрат за законите и отечеството, след което разделил войската на четири части.
22. За предводители на всяка част назначил своите братя Симон, Йосиф и Йонатан, а на всеки от тях предоставил по хиляда и петстотин души.