19. Ала Господ е избрал народа не заради мястото, а мястото заради народа.
20. Затова и самото място, станало съпричастно на сполетелите народа злочестини, по-късно сподели и Божиите благодеяния. И макар да беше изоставено поради гнева на Всемогъщия, то отново беше въздигнато в цялата си слава, след като Върховният Владика се умилостиви.
21. Антиох пък, като задигнал от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттеглил в Антиохия. Обзет от своята надменност, той смятал, че е възможно да направи земята плавателна като море, а морето – проходимо като суша дотам стигнало високомерието му.
22. Междувременно оставил надзорници, които да държат в гнет народа: в Йерусалим – Филип, по род фригиец, по нрав по-жесток и от онзи, който го беше поставил,
23. а в Гаризин – Андроник, също така и Менелай, който в своята злост надминал останалите, защото изпитвал омраза към юдейските граждани.
24. Освен това изпратил Аполоний – виновника за бедите, с двадесет и две хиляди души войска, като заповядал да избият всички мъже в зряла възраст, а жените и децата да продават в робство.
25. Когато стигнал до Йерусалим, Аполоний си дал вид, че е дошъл с мирни намерения. Той изчакал до свещения ден – съботата, и като забелязал, че юдеите почиват заради празника, заповядал на своите хора да застанат въоръжени в строй.
26. Той избил всички, наизлезли да наблюдават, а след това нахлул в града с войската си и изклал много народ.
27. А Юда, наричан още Макавей, заедно с още деветима, се оттеглил в планините и заживял заедно със своите събратя като див звяр. Хранели се единствено с растения, за да не би и те като другите да се осквернят.