41. Щом видели, че Лизимах налита към тях, едни грабнали камъни, други – дебели колове, а някои събирали с шепи пръст от земята и хвърляли срещу хората на Лизимах, както заварели.
42. Така ранили мнозина от тях, други погубили и обърнали всичките в бягство. А онзи, който ограбил храма, убили при съкровищницата.
43. Заради тези събития започнало съдебно разследване срещу Менелай.
44. Когато царят пристигнал в Тир, трима мъже, изпратени от събранието на старейшините, му връчили жалба.
45. А Менелай, изпаднал в безизходица, обещал много пари на Птолемей, сина на Доримен, ако се застъпи за него пред царя.
46. Тогава Птолемей отвел царя към притвора, уж да си поотдъхне, и го склонил да промени първоначалното решение.
47. Така царят отхвърлил от Менелай, виновника за цялото зло, обвиненията, а онези нещастници, които дори и пред скити да бяха говорили, щяха да бъдат освободени като невинни, тях той осъдил на смърт.
48. Това несправедливо наказание било изпълнено незабавно, макар те да се застъпвали за града, народа и свещените съдове.
49. Дори и жителите на Тир възнегодували против това и на свои разноски им устроили достойно погребение.
50. Менелай обаче запазил длъжността си поради алчността на властниците. Неговата злост все повече нараствала и той се превърнал в жесток враг на съгражданите си.