18. Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място.
19. Жените, опасани до гърдите с вретища, изпълвали улиците. Девойки, които дотогава не били напускали дома си, тичали едни към портите, други по зидовете на дворовете, други пък поглеждали през прозорците.
20. И всички те протягали ръце към небето и горещо се молели.
21. Будело състрадание как тълпата безразборно се хвърляла на земята, а първосвещеникът, крайно унижен, чакал със свито сърце.
22. Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.
23. Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения.
24. И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас.
25. Защото им се явил кон със страховит ездач. Снаряжението му било прекрасно изработено, а ездачът върху него – въоръжен изцяло в злато. Яростно устремен напред, конят ударил Илиодор с предните си копита.
26. В това време се явили и двама юноши с необикновена сила, прекрасни наглед и великолепно облечени. Застанали от двете му страни, те бичували непрестанно Илиодор, като му нанасяли многобройни рани.
27. Внезапно той се строполил на земята, обгърнат от дълбока тъма, но бил вдигнат и положен на носилка.