13. Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна.
14. Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.
15. Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили.
16. Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание.
17. Той бил обзет от ужас и цялото му тяло треперело, така че болката в сърцето му не оставала скрита за онези, които го гледали.
18. Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място.
19. Жените, опасани до гърдите с вретища, изпълвали улиците. Девойки, които дотогава не били напускали дома си, тичали едни към портите, други по зидовете на дворовете, други пък поглеждали през прозорците.
20. И всички те протягали ръце към небето и горещо се молели.
21. Будело състрадание как тълпата безразборно се хвърляла на земята, а първосвещеникът, крайно унижен, чакал със свито сърце.
22. Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.
23. Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения.
24. И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас.