4. Затова през сто петдесет и първата година отишъл при цар Деметрий и му поднесъл златен венец с палмова клонка, а освен това и маслинени клончета, каквито е прието да се принасят в храма. Друго нещо в този ден Алким не предприел.
5. Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:
6. „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие.
7. Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук,
8. първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ.