33. Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“
34. И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ:
35. „Ти, Господи, от нищо не се нуждаеш, ала благоволи да обитаваш храм, който се намира сред нас.
36. И сега, Свети Господи, от Когото произлиза всяка святост, запази за вечни времена неосквернен този неотдавна очистен дом.“
37. Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите.
38. В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си.
39. В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят.