29. Но тъй като не било възможно да се противопостави на царя, той изчаквал удобен случай, за да изпълни нареждането чрез хитрост.
30. Все пак Макавей доловил, че Никанор започва да се отнася към него по-сдържано, а обичайните им отношения охладнели. Тогава си помислил, че тази сдържаност не е на добро, и като събрал мнозина около себе си, се скрил от Никанор.
31. А онзи, като разбрал, че Юда ловко го е надхитрил, отишъл във великия и свят храм, тъкмо когато свещениците принасяли установените жертви, и заповядал да му предадат този човек.
32. И макар те да твърдели под клетва, че не знаят къде се намира онзи, когото търси,
33. Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“
34. И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ:
35. „Ти, Господи, от нищо не се нуждаеш, ала благоволи да обитаваш храм, който се намира сред нас.
36. И сега, Свети Господи, от Когото произлиза всяка святост, запази за вечни времена неосквернен този неотдавна очистен дом.“
37. Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите.
38. В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си.
39. В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят.