32. След този празник, наречен Петдесетница, се отправили срещу Горгий, военачалник на Идумея,
33. който излязъл за битка с три хиляди войници и четиристотин конници.
34. Случило се така, че още в началото на сражението неколцина от юдеите паднали убити.
35. Доситей, конник от хората на Вакинор и храбър мъж, застигнал Горгий, сграбчил го за наметалото и силно го повлякъл – искал жив да плени проклетника. Но един от тракийските конници налетял върху него, посякъл му рамото и така Горгий се спасил с бягство в Мариса.
36. Междувременно хората на Есдрин, които от дълго време се сражавали, вече изнемогвали. Затова Юда призовал Господа да им се яви като съюзник и предводител в битката.
37. След това запял хвалебна песен на езика на предците си и с боен вик внезапно се нахвърлил върху хората на Горгий, като ги обърнал в бягство.
38. Тогава Юда се отправил с войската си към град Одулам. И понеже наближавал седмият ден, очистили се по обичая и отпразнували съботата.
39. На следващия ден хората на Юда дошли, както повелява дългът, да пренесат телата на загиналите и да ги положат заедно с роднините им в гробниците на предците.
40. Тогава под дрехите на всеки от умрелите намерили вещи, посветени на ямнийските идоли, макар законът да забранява това на юдеите. И на всички станало ясно защо са загинали те.
41. Затова всички прославили Господа, справедливия Съдия, Който открива скритото,
42. и отправили гореща молитва да бъде напълно заличен стореният грях. Доблестният Юда увещавал народа да се пази от грехове, защото с очите си видели какво се случило по вина на загиналите.