5. Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на страдания!
6. Така сега ние се молим за вас.
7. При царуването на Деметрий, в сто шестдесет и деветата година, ние, юдеите, ви писахме по време на непоносимата скръб, сполетяла ни през онези години, когато Язон и неговите съмишленици се бяха отметнали от светата ни земя и от царството,
8. бяха изгорили храмовата врата и бяха пролели невинна кръв. Тогава ние се помолихме на Господа и бяхме чути, и отново принасяхме кръвни и безкръвни жертви, палехме светилници и поднасяхме хлябовете на предложението.
9. И сега ние ви пишем да празнувате дните на празника Шатри през месец хаслев.
10. Годината е сто осемдесет и осма. Жителите на Йерусалим и Юдея, старейшините и Юда желаят здраве и щастие на Аристовул, учителя на цар Птолемей и потомък на помазаните свещеници, а също и на юдеите в Египет.
11. Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим от все сърце, че можахме да устоим пред един цар.
12. Сам Той прогони онези, които се бяха опълчили против светия град,
13. защото когато царят тръгна към Персия начело на войската си, която се смяташе за непобедима, те бяха поразени в храма на Нанея чрез измама – жреците на Нанея ги надхитриха.
14. Именно тогава под предлог, че иска да се ожени за нея, Антиох дойде с приятелите си на това място, за да вземе съкровищата като зестра.
15. Жреците на Нанея изразиха готовност да му предоставят съкровищата и той влезе с неколцина във вътрешността на храма. Но щом Антиох влезе, жреците заключиха храма,
16. отвориха тайния отвор на свода и взеха да хвърлят камъни. Така убиха царя и онези, които го придружаваха, разкъсаха телата им и като им отсякоха главите, хвърлиха ги на онези, които бяха отвън.
17. За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде на смърт нечестивците!
18. И тъй като имаме намерение на двадесет и петия ден от месец хаслев да празнуваме очистването на храма, сметнахме за нужно да ви известим, за да празнувате и вие празника Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.
19. Защото, когато предците ни били отведени в Персия, благочестиви свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбините на пресъхнал кладенец и така го покрили, че никой не могъл да открие това място.
20. Но след като изминали много години, Бог решил Неемия да бъде изпратен от персийския цар в Йерусалим. Тогава Неемия наредил на потомците на онези свещеници, които били скрили огъня, да го издирят.
21. А когато обяснили, че не са намерили огън, а някаква тинеста вода, той им заповядал да вземат от нея и да донесат. Щом всичко за жертвоприношението било приготвено, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тази вода дървата и сложеното върху тях.
22. Така и направили. И когато след време забуленото от облаци слънце грейнало, разпалил се такъв голям огън, че всички останали изумени.
23. Докато жертвата горяла, свещениците и всички други извършвали молитва – Йонатан подхващал, а останалите заедно с Неемия припявали.
24. А молитвата им била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всичко, страшен и силен, справедлив и милостив, едничък Цар и благодетел,