20. Но след като изминали много години, Бог решил Неемия да бъде изпратен от персийския цар в Йерусалим. Тогава Неемия наредил на потомците на онези свещеници, които били скрили огъня, да го издирят.
21. А когато обяснили, че не са намерили огън, а някаква тинеста вода, той им заповядал да вземат от нея и да донесат. Щом всичко за жертвоприношението било приготвено, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тази вода дървата и сложеното върху тях.
22. Така и направили. И когато след време забуленото от облаци слънце грейнало, разпалил се такъв голям огън, че всички останали изумени.
23. Докато жертвата горяла, свещениците и всички други извършвали молитва – Йонатан подхващал, а останалите заедно с Неемия припявали.
24. А молитвата им била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всичко, страшен и силен, справедлив и милостив, едничък Цар и благодетел,
25. едничка движеща сила на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израил от всяко зло, Който си избрал предците и си ги направил святи!
26. Приеми тази жертва заради целия Свой израилски народ, съхрани това Свое наследство и го направи свято!
27. Събери нас, разпръснатите, освободи онези, които робуват на езичници, погледни милостиво към унизените и презрените, за да узнаят езичниците, че Ти си наш Бог!
28. Накажи онези, които ни потискат и високомерно ни оскърбяват!
29. Засели Своя народ на Своето свято място, както е казал Мойсей!“
30. В това време свещениците пеели тържествени песни.